---

Среда

Фор­ма­та на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, ко­я­то съм ос­та­вил за Дафа прак­ти­ку­ва­щи­те, га­ран­ти­ра, че те мо­гат ис­тин­с­ки да се по­доб­ря­ват. Нап­ри­мер аз изис­к­вам от вас да пра­ви­те уп­раж­не­ни­я­та гру­по­во в пар­ко­ве, с цел да се фор­ми­ра сре­да. Тази сре­да е най-доб­ри­ят на­чин да се про­ме­ни по­вър­х­ност­та на чо­век. Бла­го­род­но­то по­ве­де­ние, ко­е­то Дафа прак­ти­ку­ва­щи­те са ус­та­но­ви­ли в тази сре­да – вклю­чи­тел­но вся­ка дума и вся­ка пос­тъп­ка – може да на­ка­ра хо­ра­та да раз­поз­на­ят соб­с­т­ве­ни­те си сла­бос­ти и да ус­та­но­вят не­дос­та­тъ­ци­те си; то може да трог­не сър­ца­та им, да по­доб­ри по­ве­де­ни­е­то им и да им даде въз­мож­ност да пос­тиг­нат по-бърз нап­ре­дък. По тази при­чи­на но­ви­те уче­ни­ци и прак­ти­ку­ва­щи­те, ко­и­то изу­ча­ват са­мос­то­я­тел­но, тряб­ва да хо­дят да пра­вят уп­раж­не­ни­я­та на мес­та­та за прак­ти­ка. В мо­мен­та в Ки­тай има око­ло 40 ми­ли­о­на прак­ти­ку­ва­щи, ко­и­то учас­т­ват ежед­нев­но в гру­по­ви­те уп­раж­не­ния на мес­та­та за прак­ти­ка, как­то и де­сет­ки ми­ли­о­ни дъл­го­го­диш­ни прак­ти­ку­ва­щи, ко­и­то не по­се­ща­ват мес­та­та за прак­ти­ка мно­го чес­то (за дъл­го­го­диш­ни­те прак­ти­ку­ва­щи това е нор­мал­но, тъй като то про­из­ли­за от тях­но­то със­то­я­ние в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то). Въп­ре­ки всич­ко, като нови прак­ти­ку­ва­щи, ни­ко­га не бива да про­пус­ка­те тази сре­да. Това е така, за­що­то всич­ки оне­зи, с ко­и­то вли­за­те в кон­такт в об­щес­т­во­то, са обик­но­ве­ни хора. Нещо по­ве­че – те са обик­но­ве­ни хора, ко­и­то са пре­тър­пе­ли бърз упа­дък на чо­веш­кия мо­рал. В този го­лям баг­ри­лен ка­зан хо­ра­та мо­гат един­с­т­ве­но да се но­сят по те­че­ни­е­то.

Има и мно­го нови Дафа прак­ти­ку­ва­щи, ко­и­то прак­ти­ку­ват тай­но вкъ­щи, стра­ху­вай­ки се да не из­пад­нат в не­лов­ко по­ло­же­ние, ко­га­то дру­ги­те раз­бе­рат за това. По­мис­ле­те: как­ва ми­съл е това? Обик­но­ве­ни­ят страх е при­вър­за­ност, ко­я­то тряб­ва да бъде ели­ми­ни­ра­на чрез са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Въп­ре­ки това се стра­ху­ва­те, че дру­ги­те ще раз­бе­рат, че изу­ча­ва­те Дафа? Са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то е мно­го се­ри­о­зен въп­рос. Как тряб­ва да раз­г­леж­да­те себе си и Фа? Има също така хора на ръ­ко­вод­ни по­зи­ции, ко­и­то на­ми­рат за сму­ща­ва­що да из­ля­зат и да пра­вят уп­раж­не­ни­я­та. Ако не мо­же­те да пре­о­до­ле­е­те дори та­ко­ва три­ви­ал­но чув­с­т­во, как­во ще сте спо­соб­ни да усъ­вър­шен­с­т­ва­те? В дейс­т­ви­тел­ност, дори ако оти­де­те на мяс­то­то за прак­ти­ка, там може да няма хора, ко­и­то да ви поз­на­ват. На ня­кои ра­бот­ни мес­та поч­ти всич­ки ръ­ко­во­ди­те­ли изу­ча­ват Дафа, но ни­кой не знае, че дру­ги­те също го изу­ча­ват. Сре­да­та е съз­да­де­на от вас са­ми­те и тя също е клю­чо­ва за ва­ше­то по­доб­ре­ние. Чес­то от­к­ри­вам, че сте в доб­ро със­то­я­ние на съз­на­ни­е­то, ко­га­то изу­ча­ва­те Фа или пра­ви­те уп­раж­не­ни­я­та, но ко­га­то вле­зе­те в кон­такт с ра­бо­та­та си или с дру­ги хора, ста­ва­те съ­щи­те като обик­но­ве­ни­те хора. По­ня­ко­га из­г­леж­да­те дори по-лоши от обик­но­ве­ни­те хора. Как е въз­мож­но това да бъде по­ве­де­ни­е­то на един Дафа прак­ти­ку­ващ?

Ис­кам да се от­на­сям с вас като към свои уче­ни­ци, но как­во да нап­ра­вя, ако са­ми­те вие не же­ла­е­те да сте та­ки­ва? Вся­ка при­вър­за­ност, ко­я­то тряб­ва да пре­мах­не­те в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то си, е сте­на, сто­я­ща там и бло­ки­ра­ща пътя ви в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то. Ако не мо­же­те да бъ­де­те твър­до убе­де­ни от­нос­но са­мия Фа, не мо­же­те да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те. Не при­е­май­те по­зи­ци­я­та си сред обик­но­ве­ни­те хора твър­де се­ри­оз­но. Не мис­ле­те, че дру­ги­те няма да ви раз­бе­рат, ако изу­ча­ва­те Дафа. По­мис­ле­те: дори твър­де­ни­е­то на хо­ра­та, че са ево­лю­и­ра­ли от май­му­ни, може да бъде ви­со­ко­у­ва­жа­ва­но. При все това, по от­но­ше­ние на този ве­лик Дафа на Все­ле­на­та, вие се сму­ща­ва­те да му от­да­де­те пра­вил­на­та по­зи­ция – това е ис­тин­с­ки по­зор за чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва.

---