---

Какво е „сляпа вяра“?

Ки­тайс­ки­ят на­род днес на­ис­ти­на преб­лед­ня­ва само при ед­но­то спо­ме­на­ва­не на ду­ми­те „сля­па вяра“, тъй като мно­го хора на­ри­чат всич­ко, в ко­е­то не вяр­ват, сля­па вяра. В дейс­т­ви­тел­ност тези две думи – „сля­па вяра“, бяха об­ле­че­ни в „ул­т­ра­ле­ви“ одеж­ди по вре­ме­то на Ве­ли­ка­та кул­тур­на ре­во­лю­ция и то­га­ва бяха из­пол­з­ва­ни като най-уни­що­жи­тел­ния тер­мин сре­щу на­ци­о­нал­на­та кул­ту­ра и като най-ужа­ся­ва­що­то ока­чес­т­вя­ва­не. Така те се пре­вър­на­ха в най-бе­зот­го­вор­на­та лю­би­ма фра­за на оне­зи прос­то­душ­ни и край­но упо­ри­ти хора. Дори и тези са­моп­ро­въз­г­ла­си­ли се, така на­ре­че­ни „ма­те­ри­а­лис­ти“ ока­чес­т­вя­ват всич­ко от­въд сво­е­то поз­на­ние или от­въд раз­би­ра­не­то на на­у­ка­та като сля­па вяра. Из­хож­дай­ки от тази те­о­рия за раз­би­ра­не на не­ща­та, чо­ве­чес­т­во­то ня­ма­ше да е нап­ра­ви­ло ни­ка­къв нап­ре­дък. Нито пък на­у­ка­та щеше да се раз­вие, за­що­то вся­ко ново от­к­ри­тие и все­ки нап­ре­дък в на­у­ка­та са били от­въд раз­би­ра­не­то на пред­ход­но­то по­ко­ле­ние. То­га­ва не прак­ти­ку­ват ли са­ми­те тези хора иде­а­ли­зъм? Щом едно чо­веш­ко съ­щес­т­во по­вяр­ва в нещо, не е ли това само по себе си фик­си­ра­не? Не е ли ис­ти­на, че до­ве­ри­е­то на ня­кои хора в съв­ре­мен­на­та на­у­ка и в съв­ре­мен­на­та ме­ди­ци­на е също сля­па вяра? Не е ли ис­ти­на, че прек­ло­не­ни­е­то на хо­ра­та пред тех­ни­те ку­ми­ри е също сля­па вяра? Всъщ­ност тези две думи – „сля­па вяра“, фор­ми­рат ши­ро­ко­раз­п­рос­т­ра­нен тер­мин. Щом хо­ра­та пла­мен­но по­вяр­ват в нещо – вклю­чи­тел­но и в ис­ти­на­та – то се прев­ръ­ща в сля­па вяра; тези думи не но­сят от­ри­ца­те­лен сми­съл. Само ко­га­то хо­ра­та със скри­ти мо­ти­ви пред­п­ри­е­мат сво­я­та ата­ка сре­щу дру­ги­те, на ду­ми­те „сля­па вяра“ им се при­да­ва ню­ан­са на фе­о­да­ли­зъм⁽¹⁾ и така са се пре­вър­на­ли в под­веж­дащ и на­па­да­те­лен из­раз, кой­то може до­пъл­ни­тел­но да под­тик­не хо­ра­та без соб­с­т­ве­но мис­ле­не да го пов­та­рят.

Всъщ­ност две­те думи „сля­па вяра“ сами по себе си не тряб­ва да се из­пол­з­ват по този на­чин, нито пък тряб­ва да съ­щес­т­ву­ва това на­ло­же­но зна­че­ние. Това, ко­е­то оз­на­ча­ват две­те думи „сля­па вяра“, не е нещо не­га­тив­но. Без сля­па вяра в дис­цип­ли­на­та, вой­ни­ци­те не биха били бо­ес­по­соб­ни; без сля­па вяра в сво­и­те учи­ли­ща и учи­те­ли, уче­ни­ци­те не биха при­до­би­ли зна­ния; без сля­па вяра в сво­и­те ро­ди­те­ли, де­ца­та не биха мог­ли да бъ­дат въз­пи­та­ни доб­ре; без сля­па вяра в сво­я­та ка­ри­е­ра, хо­ра­та не биха вър­ше­ли доб­ра ра­бо­та на ра­бот­но­то си мяс­то. Без вяра чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва не биха при­те­жа­ва­ли ни­как­ви нрав­с­т­ве­ни стан­дар­ти; чо­веш­ко­то съз­на­ние не би има­ло доб­ри мис­ли и ще бъде об­зе­то от зло­на­ме­ре­ни мис­ли. По това вре­ме нрав­с­т­ве­ни­те цен­нос­ти на чо­веш­ко­то об­щес­т­во ще за­пад­нат бър­зо. Об­ла­да­ни от зло­на­ме­ре­ни мис­ли, всич­ки ще се пре­вър­нат във вра­го­ве едни на дру­ги и няма да се спрат пред нищо, за да за­до­во­лят его­ис­тич­ни­те си же­ла­ния. Въп­ре­ки че тези зли хора, ко­и­то са на­ло­жи­ли не­га­тив­но зна­че­ние вър­ху ду­ми­те „сля­па вяра“, са пос­тиг­на­ли цел­та си, те най-ве­ро­ят­но са про­ва­ли­ли чо­ве­чес­т­во­то, за­поч­вай­ки от са­ма­та му при­ро­да.

---

---